Дали защото все през тръните вървях, дойде септември топъл, за да ме погали,
в очите ми да пръсне щедро шепи смях. Да изтанцува с мене лудо хали-гали.
Кой помни още танцът остарял? Но важен, казват бил и кавалерът.
Приемам я поканата – за бал. Обувки с токче все ще се намерят.
Вечерната ми рокля черна е, с брокат, в косата си ще сложа бяла хризантема,
сами нозете в ритъма ще полетят... а може и за луди с тебе да ни вземат.
Щом уморя се много, искам изстуден коктейл на име "Ето, кацнах на Луната*",
Септември, скъпи, вече ясно ти е с мен, че ще танцуваш много дълго. До зората.
А съмне ли – търси най-меката трева. Най-дъхавата намери за мен отава.
Щурче хвани ми, имам право на това, че в песента му само споменът остава...
-------------------------------------------------------------------------------------------------
* - Коктейл Кацане на Луната ...