13 sept 2023, 0:40

Септември 

  Poesía » Del paisaje, Otra
184 4 8

Щурците още си припяват вечер, 

но вече е септември. Захладня. 

Замина лятото на път далечен 

и слънцето по него залиня. 

 

А старото дърво отвън на двора 

замислено листата си брои, 

въздиша тъжно, нещо им говори-

за дългите, горещи летни дни, 

за птиците, чиито дом опази, 

за обичта, която им дари, 

и за дъжда, прииждащ на талази, 

за малките светулчици- искри. 

 

Разказваше им, за да не тъгуват, 

че скоро трябва да се разделят, 

но не умееше да се преструва-

раздялата болеше всеки път. 

 

Така е и в живота- свършва нещо 

и друго идва да го замени. 

Не се затрупвайте с пари и вещи -

богати сме, ако не сме сами. 

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??