Септември
Щурците още си припяват вечер,
но вече е септември. Захладня.
Замина лятото на път далечен
и слънцето по него залиня.
А старото дърво отвън на двора
замислено листата си брои,
въздиша тъжно, нещо им говори-
за дългите, горещи летни дни,
за птиците, чиито дом опази,
за обичта, която им дари,
и за дъжда, прииждащ на талази,
за малките светулчици- искри.
Разказваше им, за да не тъгуват,
че скоро трябва да се разделят,
но не умееше да се преструва-
раздялата болеше всеки път.
Така е и в живота- свършва нещо
и друго идва да го замени.
Не се затрупвайте с пари и вещи -
богати сме, ако не сме сами.
© Nina Sarieva All rights reserved.
