1 sept 2012, 23:53  

Септември

  Poesía » Otra
1.6K 0 0

Септември

 

Есенно тихо. Септември.

Галещо нашепват

в клоните слънцеслучвания.

С намигваща усмивка

лятото си тръгва, с мъничко тъга

и късче топлина обич откраднало.

 

Есенно тихо и цветно е.

Вятърът танцува

с огъня, ласкаво му разказва

онази история за отиващото си лято,

за старата китара и сандъка с мечти.

За сълзата, събрала нежността

и късчето любов на онези двамата,

носещи дъха на лятото.

 

©Ванко Николов(Starkmaster ®vn)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванко Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...