1.09.2012 г., 23:53  

Септември

1.6K 0 0

Септември

 

Есенно тихо. Септември.

Галещо нашепват

в клоните слънцеслучвания.

С намигваща усмивка

лятото си тръгва, с мъничко тъга

и късче топлина обич откраднало.

 

Есенно тихо и цветно е.

Вятърът танцува

с огъня, ласкаво му разказва

онази история за отиващото си лято,

за старата китара и сандъка с мечти.

За сълзата, събрала нежността

и късчето любов на онези двамата,

носещи дъха на лятото.

 

©Ванко Николов(Starkmaster ®vn)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...