Септември

Есенно тихо. Септември.

Галещо нашепват

в клоните слънцеслучвания.

С намигваща усмивка

лятото си тръгва, с мъничко тъга

и късче топлина обич откраднало.

Есенно тихо и цветно е.

Вятърът танцува

с огъня, ласкаво му разказва

онази история за отиващото си лято,

за старата китара и сандъка с мечти.

За сълзата, събрала нежността

и късчето любов на онези двамата,

носещи дъха на лятото.

_{©Ванко Николов(Starkmaster} ^®vn)