1 сент. 2012 г., 23:53  

Септември

1.6K 0 0

Септември

 

Есенно тихо. Септември.

Галещо нашепват

в клоните слънцеслучвания.

С намигваща усмивка

лятото си тръгва, с мъничко тъга

и късче топлина обич откраднало.

 

Есенно тихо и цветно е.

Вятърът танцува

с огъня, ласкаво му разказва

онази история за отиващото си лято,

за старата китара и сандъка с мечти.

За сълзата, събрала нежността

и късчето любов на онези двамата,

носещи дъха на лятото.

 

©Ванко Николов(Starkmaster ®vn)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванко Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...