12 nov 2007, 14:57

Септември изгревът се ражда във смокините 

  Poesía
754 0 13
 

Септември изгревът се ражда във смокините,

от детството.

А през деня препуска жаден из градините

на стихоплетството.

Докле замръкне в хоризонта огнен

уморен.

Септември е. И лятото е само спомен

есенен.

 

Октомври залезът узрява в класовете житните

по нивите.

За да танцува с дъждовете ненаситните

по покривите, сивите.

И да угасне призори, смълчан под звуците

на есенно пиано.

Октомври е и вятърът нашепва на капчуците

една-едничка песен само.

 

 

Шепти, че винаги за нас ще има лято някъде

в душите.

И ще се сменят залези със изгреви навсякъде

със сълзи в очите.

Но винаги ще се завръщаме в храмове познати,

дори и зимата.

За да запалим тихо свещите си святи,

смълчани до смокинята.

© Владислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??