Септември изгревът се ражда във смокините
Септември изгревът се ражда във смокините,
от детството.
А през деня препуска жаден из градините
на стихоплетството.
Докле замръкне в хоризонта огнен
уморен.
Септември е. И лятото е само спомен
есенен.
Октомври залезът узрява в класовете житните
по нивите.
За да танцува с дъждовете ненаситните
по покривите, сивите.
И да угасне призори, смълчан под звуците
на есенно пиано.
Октомври е и вятърът нашепва на капчуците
една-едничка песен само.
Шепти, че винаги за нас ще има лято някъде
в душите.
И ще се сменят залези със изгреви навсякъде
със сълзи в очите.
Но винаги ще се завръщаме в храмове познати,
дори и зимата.
За да запалим тихо свещите си святи,
смълчани до смокинята.
© Владислава All rights reserved.
