9 ene 2009, 8:52

serendipity

  Poesía » Otra
997 0 1
Аз съм на дъното
и говоря от там,
а вие не чувате,
защото съм ням;
ням съм за вас,
аз се чувам добре,
гледам нагоре
и виждам къде
всеки от нас
ще намери панацея;
тук няма пеперуди,
нито пък цветя,
никой не иска свят
без светлина;
аз искам,
аз принадлежа на мен
и моята душа вирее
в мястото, наречено сън,
защото няма съдба;
аз виждам нещата,
за които липсват думи;
аз слушам и вдишвам
всички претенции
на реалността ми;
идеята, че няма тук,
идеята, че няма сега;
мой малък тесеракт,
не спирай да въртиш света...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Икабод Крейн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...