Jan 9, 2009, 8:52 AM

serendipity

  Poetry » Other
1K 0 1
Аз съм на дъното
и говоря от там,
а вие не чувате,
защото съм ням;
ням съм за вас,
аз се чувам добре,
гледам нагоре
и виждам къде
всеки от нас
ще намери панацея;
тук няма пеперуди,
нито пък цветя,
никой не иска свят
без светлина;
аз искам,
аз принадлежа на мен
и моята душа вирее
в мястото, наречено сън,
защото няма съдба;
аз виждам нещата,
за които липсват думи;
аз слушам и вдишвам
всички претенции
на реалността ми;
идеята, че няма тук,
идеята, че няма сега;
мой малък тесеракт,
не спирай да въртиш света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Икабод Крейн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...