Jan 9, 2009, 8:52 AM

serendipity

  Poetry » Other
999 0 1
Аз съм на дъното
и говоря от там,
а вие не чувате,
защото съм ням;
ням съм за вас,
аз се чувам добре,
гледам нагоре
и виждам къде
всеки от нас
ще намери панацея;
тук няма пеперуди,
нито пък цветя,
никой не иска свят
без светлина;
аз искам,
аз принадлежа на мен
и моята душа вирее
в мястото, наречено сън,
защото няма съдба;
аз виждам нещата,
за които липсват думи;
аз слушам и вдишвам
всички претенции
на реалността ми;
идеята, че няма тук,
идеята, че няма сега;
мой малък тесеракт,
не спирай да въртиш света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Икабод Крейн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...