Jan 9, 2009, 8:52 AM

serendipity

  Poetry » Other
994 0 1
Аз съм на дъното
и говоря от там,
а вие не чувате,
защото съм ням;
ням съм за вас,
аз се чувам добре,
гледам нагоре
и виждам къде
всеки от нас
ще намери панацея;
тук няма пеперуди,
нито пък цветя,
никой не иска свят
без светлина;
аз искам,
аз принадлежа на мен
и моята душа вирее
в мястото, наречено сън,
защото няма съдба;
аз виждам нещата,
за които липсват думи;
аз слушам и вдишвам
всички претенции
на реалността ми;
идеята, че няма тук,
идеята, че няма сега;
мой малък тесеракт,
не спирай да въртиш света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Икабод Крейн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...