9.01.2009 г., 8:52

serendipity

992 0 1
Аз съм на дъното
и говоря от там,
а вие не чувате,
защото съм ням;
ням съм за вас,
аз се чувам добре,
гледам нагоре
и виждам къде
всеки от нас
ще намери панацея;
тук няма пеперуди,
нито пък цветя,
никой не иска свят
без светлина;
аз искам,
аз принадлежа на мен
и моята душа вирее
в мястото, наречено сън,
защото няма съдба;
аз виждам нещата,
за които липсват думи;
аз слушам и вдишвам
всички претенции
на реалността ми;
идеята, че няма тук,
идеята, че няма сега;
мой малък тесеракт,
не спирай да въртиш света...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Икабод Крейн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...