pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
852 16836
20 sept 2022, 11:15

Сестра ми – Усмивката 

  Poesía
831 6 23

В една и съща дата сме родени.

Тя чувствата ми галеше с крило.

Душата от Усмивка озарена

бе винаги... Кога ли е било?

 

Вървеше тя със слънчеви надежди

и сееше сред облаци лъчи.

В сестра си непрестанно се оглеждах,

сияйни бяха нашите очи.

 

Попита ме веднъж дете познато

защо от нея аз не се деля.

Разказах му, че тя за мен е злато,

но искам с всеки да я споделя.

 

До края ще сме двете! – обичливо

се вричах и така щастлива бях.

Че крехки са мечтите и чупливи,

когато я загубих го разбрах.

 

Останах аз без нейната магия,

близначката си търся всеки ден

и знам, че непременно ще открия

Усмивката, родила се със мен.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Ще откриете, че животът все още си заслужава, ако просто се усмихнете »

4 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Щастлива съм, че съм успяла да ти подействам с поезията си, Креми! Благодаря за добрите думи и подкрепата!
  • Емоционално е много въздействащо! Поздравления! Успех, Мария!
  • Валя, Ели, направихте добро утрото ми, нека и вашият ден е добър! Зарадвах се, че сте дошли при тази моя стихотворна усмивка! Благодаря ви!
  • Успех и от мен, Мария! Красив стих!
  • Чудесно е! Успех!
  • Боби, винаги си толкова мила с мен, благодаря за добрите думи и високата оценка!
  • Прекрасно! Успех, Мари! ❤🍀
  • Нинка, харесвам не само това, което пишеш, а и като човек. Подкрепата ти ми е много ценна! Благодаря!
  • Много емоционално и въздействащо! Подкрепям те, Мари!
  • С малко думи казваш много, Светличка! Хубаве вечер ти желая!
  • Поздрави за красотата, Мария!☺
  • Дани, това наистина е идея, която се роди в края на стихотворението и после ми коства много време и усилия да го преобразя и преоформя по нея. Благодаря, че одобряваш тази осенила ме насочваща трансформация и, че ме подкрепяш!
    Силвичка, как се радвам, че си тук, мила! Метафората с близначката сестра си е измислица, но съм съгласна с теб, че усмивките на сестрите и братята ни озаряват и нас като душевност. Прегръщам те!
    Благодаря и на Деа, за темата, която зададе!
  • Има моменти, в които губим усмивката си... Животът не винаги е справедлив. Но аз съм убедена, Мария, твоята усмивка е с теб, в душата ти и чака удобен момент да изгрее. Идеята на стиха ти е оригинална, изпълнението е прекрасно и с удоволсттвие давам глас! 💖
  • Усмивките на нашите сестри и братя стават част от нас и ние волно или неволно понякога светим чрез тях. Успех, Мари!
  • Генек, това "Заслужава си" е добра оценка.Благодаря, че си тук!
  • Заслужава си.
  • Нека никой не губи усмивката си, Роси! Тя е богатство, което не винаги оценяваме!
    Радвам се на подкрепата ти и ти благодаря!
  • Не губи усмивката си, Мари! Продължавай да радваш с таланта си!Успех!
  • Стори ми се интересно да погледна на темата по този начин. Обикновено участвам с едно стихотворение в предизвикателствата, но ето че сега са две. Радвам се, че ти е харесало написаното от мен, Мини!
  • Много мъдър стих, Мария! Когато се усмихва лицето, сякаш слънцето изгрява и това, че приемаш усмивката, за близначка, прави стихът много нежен и прочувствен! От сърце ти пожелавам успех!
  • Посрещам с усмивка вашите думи, момичета, много миличко ми стана на душата! Сърдечно ви благодаря, Деа и Скити(С)!
  • Мари, нека винаги бъде твоя спътница и озарява лицето ти!
    Успех, миличка!💖
  • Не я губи! Никога.
    Изпращам ти три
    И успех ти желая!
Propuestas
: ??:??