Сестра ми – Усмивката
В една и съща дата сме родени.
Тя чувствата ми галеше с крило.
Душата от Усмивка озарена
бе винаги... Кога ли е било?
Вървеше тя със слънчеви надежди
и сееше сред облаци лъчи.
В сестра си непрестанно се оглеждах,
сияйни бяха нашите очи.
Попита ме веднъж дете познато
защо от нея аз не се деля.
Разказах му, че тя за мен е злато,
но искам с всеки да я споделя.
До края ще сме двете! – обичливо
се вричах и така щастлива бях.
Че крехки са мечтите и чупливи,
когато я загубих го разбрах.
Останах аз без нейната магия,
близначката си търся всеки ден
и знам, че непременно ще открия
Усмивката, родила се със мен.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Ще откриете, че животът все още си заслужава, ако просто се усмихнете »
4 място
Свързани произведения
Коментари
-
Щастлива съм, че съм успяла да ти подействам с поезията си, Креми! Благодаря за добрите думи и подкрепата!
-
Емоционално е много въздействащо! Поздравления! Успех, Мария!
-
Валя, Ели, направихте добро утрото ми, нека и вашият ден е добър! Зарадвах се, че сте дошли при тази моя стихотворна усмивка! Благодаря ви!
-
Успех и от мен, Мария! Красив стих!
-
Чудесно е! Успех!
-
Боби, винаги си толкова мила с мен, благодаря за добрите думи и високата оценка!
-
Прекрасно! Успех, Мари! ❤🍀
-
Нинка, харесвам не само това, което пишеш, а и като човек. Подкрепата ти ми е много ценна! Благодаря!
-
Много емоционално и въздействащо! Подкрепям те, Мари!
-
С малко думи казваш много, Светличка! Хубаве вечер ти желая!
-
Поздрави за красотата, Мария!☺
-
Дани, това наистина е идея, която се роди в края на стихотворението и после ми коства много време и усилия да го преобразя и преоформя по нея. Благодаря, че одобряваш тази осенила ме насочваща трансформация и, че ме подкрепяш!
Силвичка, как се радвам, че си тук, мила! Метафората с близначката сестра си е измислица, но съм съгласна с теб, че усмивките на сестрите и братята ни озаряват и нас като душевност. Прегръщам те!
Благодаря и на Деа, за темата, която зададе! -
Има моменти, в които губим усмивката си... Животът не винаги е справедлив. Но аз съм убедена, Мария, твоята усмивка е с теб, в душата ти и чака удобен момент да изгрее. Идеята на стиха ти е оригинална, изпълнението е прекрасно и с удоволсттвие давам глас! 💖
-
Усмивките на нашите сестри и братя стават част от нас и ние волно или неволно понякога светим чрез тях. Успех, Мари!
-
Генек, това "Заслужава си" е добра оценка.Благодаря, че си тук!
-
Заслужава си.
-
Нека никой не губи усмивката си, Роси! Тя е богатство, което не винаги оценяваме!
Радвам се на подкрепата ти и ти благодаря! -
Не губи усмивката си, Мари! Продължавай да радваш с таланта си!Успех!
-
Стори ми се интересно да погледна на темата по този начин. Обикновено участвам с едно стихотворение в предизвикателствата, но ето че сега са две. Радвам се, че ти е харесало написаното от мен, Мини!
-
Много мъдър стих, Мария! Когато се усмихва лицето, сякаш слънцето изгрява и това, че приемаш усмивката, за близначка, прави стихът много нежен и прочувствен! От сърце ти пожелавам успех!
-
Посрещам с усмивка вашите думи, момичета, много миличко ми стана на душата! Сърдечно ви благодаря, Деа и Скити(С)!
-
Мари, нека винаги бъде твоя спътница и озарява лицето ти!
Успех, миличка!💖 -
Не я губи! Никога.
Изпращам ти три
И успех ти желая!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
