27 mar 2024, 7:56

Сестра на свободата

  Poesía
413 2 1

Додето още – Вятърът гърми
от удари във гръб или под кръста.
А Залезът – посреща Вечерта
с паница празна в старата си къща.
Не чуваш ли, как иде Пролетта
от стръмните пътечки на Балкана,
която ти – възпя като сълза
в окото на дъжда и урагана!
Обветрена. Сурова. И добра.
С момински смях и с облаче в косите.
Дошла да води – сватбени хора,
сред бъклици и гайди до Звездите!
Ухае Пролетта – на чернозем,
с корона от светулки до Луната!
Щастлива – като момина сълза!
И сладка – като Свободата!
Сестра е тя – на новия живот –
от Черни връх до Сините предели!
Родена за надежди и възход
сред люляци в небето разцъфтели!
Затуй сега от стръмните скали
през дебрите дълбоки на гората,
пристига Пролетта – като сълза,
венчана със куршум за Синевата!
И пак ухае – цялата Земя –
на билки и треви до Небесата,
където свети – нейната Звезда!
И прави сладка още Свободата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ревов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...