Додето още – Вятърът гърми
от удари във гръб или под кръста.
А Залезът – посреща Вечерта
с паница празна в старата си къща.
Не чуваш ли, как иде Пролетта
от стръмните пътечки на Балкана,
която ти – възпя като сълза
в окото на дъжда и урагана!
Обветрена. Сурова. И добра.
С момински смях и с облаче в косите.
Дошла да води – сватбени хора,
сред бъклици и гайди до Звездите!
Ухае Пролетта – на чернозем,
с корона от светулки до Луната!
Щастлива – като момина сълза!
И сладка – като Свободата!
Сестра е тя – на новия живот –
от Черни връх до Сините предели!
Родена за надежди и възход
сред люляци в небето разцъфтели!
Затуй сега от стръмните скали
през дебрите дълбоки на гората,
пристига Пролетта – като сълза,
венчана със куршум за Синевата!
И пак ухае – цялата Земя –
на билки и треви до Небесата,
където свети – нейната Звезда!
И прави сладка още Свободата!