5 oct 2021, 15:49

Сестри

  Poesía
604 1 4

Разкажи ми съдбата си горестна, стряскаща вещице  -
от какво почерняха ти ноктите, сбръчка се кожата
и защо в тайни доби, под трептящия пламък на свещите,
черни билки вариш и отрова разнасяш сред хората. 

 

Разкажи ми каква си била през годините минали –
като  малко момиче, девойка и зряла красавица
и дали си родена така – безсърдечно застинала
в този леден копнеж да си страх, да си ад и светкавица. 

 

Може би, твърде много си се ровила в мрачните корени
и от тях изкривени са болно душата и пръстите,
или пазиш за клада и мъж още гневните спомени,
та сега даже дявол да срещнеш, уплашено кръсти се. 

 

Може би си била твърде млада, наивна и пламенна,
ала скреж е попарил сърцето ти, пролетно ласкаво
и сега кръст и щит е за теб само злобата каменна –
да мъстиш на човешкия род, неуморно те тласка. 

 

Разкажи ми къде си била, от кого си се учила
на отвари и билки, заклинания тежки, наричане - 
може  би ще прозра от живота какво съм получила
и защо ние с теб, като родни сестри, си приличаме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...