5.10.2021 г., 15:49 ч.

Сестри 

  Поезия
363 1 4

Разкажи ми съдбата си горестна, стряскаща вещице  -
от какво почерняха ти ноктите, сбръчка се кожата
и защо в тайни доби, под трептящия пламък на свещите,
черни билки вариш и отрова разнасяш сред хората. 

 

Разкажи ми каква си била през годините минали –
като  малко момиче, девойка и зряла красавица
и дали си родена така – безсърдечно застинала
в този леден копнеж да си страх, да си ад и светкавица. 

 

Може би, твърде много си се ровила в мрачните корени
и от тях изкривени са болно душата и пръстите,
или пазиш за клада и мъж още гневните спомени,
та сега даже дявол да срещнеш, уплашено кръсти се. 

 

Може би си била твърде млада, наивна и пламенна,
ала скреж е попарил сърцето ти, пролетно ласкаво
и сега кръст и щит е за теб само злобата каменна –
да мъстиш на човешкия род, неуморно те тласка. 

 

Разкажи ми къде си била, от кого си се учила
на отвари и билки, заклинания тежки, наричане - 
може  би ще прозра от живота какво съм получила
и защо ние с теб, като родни сестри, си приличаме.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??