Ти идваш отдалече и за малко си,
(с презокеанските си истини),
минаваш, като вихър през душата ми,
като торнадо, а след теб трески...
А после за броени дни,
различията трябва да изчистим,
след огън, страсти и сълзи
с любов отново да простим...
И тръгваш след броени дни,
за мене пак остава трудното,
сама треските си да подредя,
там, на душата в пъзела. ...