sisidara (Сиси)
163 2466
30 sept 2011, 19:47

Сестри 

  Poesía » Otra
2032 0 15

Ти идваш отдалече и за малко си,

(с презокеанските си истини),

минаваш, като вихър през душата ми,

като торнадо, а след теб трески...

 

А после за броени дни,

различията трябва да изчистим,

след огън, страсти и сълзи

с любов отново да простим...

 

И тръгваш след броени дни,

за мене пак остава трудното,

сама треските си да подредя,

там, на душата в пъзела.

 

Но моля те, не се сърди,

че пак ще си остана същата,

за да живея тук, сега

с балканските си истини!

© Сиси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аааа, аз не съм от тук и съм за малко. Много ми е трудно да намирам кирилица, за да пиша тук. Само ще те наблюдавам!
  • Уау!!!Моето презокеанско торнадо пристигна виртуално!!!Каква изненада!Ха сега чети, какви ги сътворих!Или ще се над/писваме?
  • Да си торнадо не е грешно...
    За да довее този силен вятър на нечия врата
    е защото може би е било... спешно.

    Привидно торнадото до основи всичко срива,
    от ударите му боли като допир от коприва.
    Но на торнадото мисията му е такава-
    да обърне душата ти наван с хастара.

    Да изложи старите трески за дялане на показ,
    да ги видиш не само, но и да ги уловиш,
    за да можеш на един друг етап,
    сам нова къща да си съградиш.

    Но това е само след като си имал шанса
    да си поработил над тях и да си ги подобрил.
    Когато сам-самичък си могъл
    летящите трески да претвориш
    в опорни за твоя свят греди.
    Когато си ги покорил!


    ......
    Целувки!


  • Привет,Минка
  • това е натурална българка си ,балканджийка!Харесва ми!
  • А,Нели,не се отричам от сесра си!Просто с времето възгледите ни много се противопоставят,затова с всяко нейно идване гледаме някак си да се доближим,но винаги в началото е с гръм и трясък...
  • Кръвта вода не става, даже и когато си мислим, че ни се иска да стане!
    Интересно тя как го приема? Защото аз усетих предизвикателство , и ми харесва...
  • Мария,благодаря ти отново!!!
  • Колко ми е познато това! С моята сестра също сме много раздалечени, много сме различни,но въпреки всичко много се обичаме.
  • Неминуема е появата на различия!
    Но пък...кръвта вода не става...
    Поздрав!
  • Хареса ми и съм съгласна с дядо, че от тук нататък трябва да "работиш" с нови материали, за да градиш нещо стабилно,защото след дъжда, винаги изгрява слънце!!! Целувам те!
  • Много точно.С малко думи си изразила възникналата ситуация. Е,сега.когато торадото отшумя(ОТИДЕ СИ)Започва истинската работа,а строеж с трески не става,трябват нови материали и то хубави за да стане домът по хубав и по здрав.Успех в изграждането на това ново гнездо!
  • Поздрав и за вас

    Ваня,
    Ивон,
    Чоно!
    Благодаря,че ме четете!
  • Докосна ме с този стих!
  • Поздрави, Сиси!
    Хубав стих! Финалът е много силен!
Propuestas
: ??:??