30.09.2011 г., 19:47

Сестри

2.3K 0 14

Ти идваш отдалече и за малко си,

(с презокеанските си истини),

минаваш, като вихър през душата ми,

като торнадо, а след теб трески...

 

А после за броени дни,

различията трябва да изчистим,

след огън, страсти и сълзи

с любов отново да простим...

 

И тръгваш след броени дни,

за мене пак остава трудното,

сама треските си да подредя,

там, на душата в пъзела.

 

Но моля те, не се сърди,

че пак ще си остана същата,

за да живея тук, сега

с балканските си истини!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аааа, аз не съм от тук и съм за малко. Много ми е трудно да намирам кирилица, за да пиша тук. Само ще те наблюдавам!
  • Уау!!!Моето презокеанско торнадо пристигна виртуално!!!Каква изненада!Ха сега чети, какви ги сътворих!Или ще се над/писваме?
  • Да си торнадо не е грешно...
    За да довее този силен вятър на нечия врата
    е защото може би е било... спешно.

    Привидно торнадото до основи всичко срива,
    от ударите му боли като допир от коприва.
    Но на торнадото мисията му е такава-
    да обърне душата ти наван с хастара.

    Да изложи старите трески за дялане на показ,
    да ги видиш не само, но и да ги уловиш,
    за да можеш на един друг етап,
    сам нова къща да си съградиш.

    Но това е само след като си имал шанса
    да си поработил над тях и да си ги подобрил.
    Когато сам-самичък си могъл
    летящите трески да претвориш
    в опорни за твоя свят греди.
    Когато си ги покорил!


    ......
    Целувки!


  • Привет,Минка
  • това е натурална българка си ,балканджийка!Харесва ми!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...