Sep 30, 2011, 7:47 PM

Сестри

  Poetry » Other
2.3K 0 14

Ти идваш отдалече и за малко си,

(с презокеанските си истини),

минаваш, като вихър през душата ми,

като торнадо, а след теб трески...

 

А после за броени дни,

различията трябва да изчистим,

след огън, страсти и сълзи

с любов отново да простим...

 

И тръгваш след броени дни,

за мене пак остава трудното,

сама треските си да подредя,

там, на душата в пъзела.

 

Но моля те, не се сърди,

че пак ще си остана същата,

за да живея тук, сега

с балканските си истини!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аааа, аз не съм от тук и съм за малко. Много ми е трудно да намирам кирилица, за да пиша тук. Само ще те наблюдавам!
  • Уау!!!Моето презокеанско торнадо пристигна виртуално!!!Каква изненада!Ха сега чети, какви ги сътворих!Или ще се над/писваме?
  • Да си торнадо не е грешно...
    За да довее този силен вятър на нечия врата
    е защото може би е било... спешно.

    Привидно торнадото до основи всичко срива,
    от ударите му боли като допир от коприва.
    Но на торнадото мисията му е такава-
    да обърне душата ти наван с хастара.

    Да изложи старите трески за дялане на показ,
    да ги видиш не само, но и да ги уловиш,
    за да можеш на един друг етап,
    сам нова къща да си съградиш.

    Но това е само след като си имал шанса
    да си поработил над тях и да си ги подобрил.
    Когато сам-самичък си могъл
    летящите трески да претвориш
    в опорни за твоя свят греди.
    Когато си ги покорил!


    ......
    Целувки!


  • Привет,Минка
  • това е натурална българка си ,балканджийка!Харесва ми!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...