13 dic 2014, 8:00

Сетивност

  Poesía » Otra
678 0 4

 

       Сетивност

 

 

Защо вибрират сетивата

във тъмен унес потопени

когато сливат се телата

от Страст стихийна уморени,

 

когато мълния изящна

и нежна като бриз вечерен

пробягва през телата властно?...

... Знам, отговор не е намерен!...

 

А всеки отговора носи

във тялото си, но не знае

понеже в паралелни оси

живеем често и нехаем...

 

И чакаме Любов щастлива

във някаква безкрайна точка,

но от Страстта нетърпелива

не получаваме отсрочка...

 

Затуй съм тръгнал по Земята

и питам де когото срещна,

но темата е непозната,

(а се оказва и погрешна!..)

 

защото някога Твореца

когато нас ни е създавал

не е забравил за Живеца

и тайно ни го е добавил,

 

но пожелал да не узнаем

защо вибрират сетивата:

по начин толкова омаен

когато сливат се телата!..

 

                                 Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С други думи - секс-магия...!!!
  • Прекрасно стихотворение
  • Адмирации! Имаш вкус и усет- двете най-големи качества на един поет! Имаш вяра в Бог- нещо нужно за човека, имаш и смелостта да задаваш въпроси, които се оказват "погрешни", имаш....всичко! Много богато и добре изградено стихотворение си ни поднесъл!
  • Колкото и много да сме любили, винаги ще се учудваме на магията "любов" и винаги ще се питаме защо вибрират сетивата, пронизани от нежната светкавица на страстта...

    Чудесно казано!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....