Dec 13, 2014, 8:00 AM

Сетивност

  Poetry » Other
673 0 4

 

       Сетивност

 

 

Защо вибрират сетивата

във тъмен унес потопени

когато сливат се телата

от Страст стихийна уморени,

 

когато мълния изящна

и нежна като бриз вечерен

пробягва през телата властно?...

... Знам, отговор не е намерен!...

 

А всеки отговора носи

във тялото си, но не знае

понеже в паралелни оси

живеем често и нехаем...

 

И чакаме Любов щастлива

във някаква безкрайна точка,

но от Страстта нетърпелива

не получаваме отсрочка...

 

Затуй съм тръгнал по Земята

и питам де когото срещна,

но темата е непозната,

(а се оказва и погрешна!..)

 

защото някога Твореца

когато нас ни е създавал

не е забравил за Живеца

и тайно ни го е добавил,

 

но пожелал да не узнаем

защо вибрират сетивата:

по начин толкова омаен

когато сливат се телата!..

 

                                 Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • С други думи - секс-магия...!!!
  • Прекрасно стихотворение
  • Адмирации! Имаш вкус и усет- двете най-големи качества на един поет! Имаш вяра в Бог- нещо нужно за човека, имаш и смелостта да задаваш въпроси, които се оказват "погрешни", имаш....всичко! Много богато и добре изградено стихотворение си ни поднесъл!
  • Колкото и много да сме любили, винаги ще се учудваме на магията "любов" и винаги ще се питаме защо вибрират сетивата, пронизани от нежната светкавица на страстта...

    Чудесно казано!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...