13 ene 2009, 21:08

Севда 2 

  Poesía » De amor
508 0 0
Севда 2
Ти бе едва седемнадесет годишна
и твоят поглед нежно ме плени,
и с любов отвърнах аз с надежда,
че никой друг не може да те замени.
И бяхме с тебе тъй щастливи,
с попътен вятър плавахме напред
и корабът не спираше със нашите надежди,
дори когато се озоваваше във лед.
Но ето, че вятърът утихна
и корабът едва едва върви,
и нашите надежди се стопиха в бездна, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??