Севда 2
Ти бе едва седемнадесет годишна
и твоят поглед нежно ме плени,
и с любов отвърнах аз с надежда,
че никой друг не може да те замени.
И бяхме с тебе тъй щастливи,
с попътен вятър плавахме напред
и корабът не спираше със нашите надежди,
дори когато се озоваваше във лед.
Но ето, че вятърът утихна
и корабът едва едва върви,
и нашите надежди се стопиха в бездна, ...