13 янв. 2009 г., 21:08

Севда 2 

  Поэзия » Любовная
479 0 0

Севда 2

 

Ти бе едва седемнадесет годишна

и твоят поглед нежно ме плени,

и с любов отвърнах аз с надежда,

че никой друг не може да те замени.

 

И бяхме с тебе тъй щастливи,

с попътен вятър плавахме напред

и корабът не спираше със нашите надежди,

дори когато се озоваваше във лед.

 

Но ето, че вятърът утихна

и корабът едва едва върви,

и нашите надежди се стопиха в бездна,

и любовта изгуби се, уви.

 

Дали ще има огън във сърцето

за нашите надежди и мечти,

дали отново вятърът в морето

ще духа силно и кораб ще върви...

© Виктор Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??