Севда 2
668
0
0
Севда 2
Ти бе едва седемнадесет годишна
и твоят поглед нежно ме плени,
и с любов отвърнах аз с надежда,
че никой друг не може да те замени.
И бяхме с тебе тъй щастливи,
с попътен вятър плавахме напред
и корабът не спираше със нашите надежди,
дори когато се озоваваше във лед.
Но ето, че вятърът утихна
и корабът едва едва върви,
и нашите надежди се стопиха в бездна,
и любовта изгуби се, уви.
Дали ще има огън във сърцето
за нашите надежди и мечти,
дали отново вятърът в морето
ще духа силно и кораб ще върви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Всички права запазени
