Севда 2

Ти бе едва седемнадесет годишна

и твоят поглед нежно ме плени,

и с любов отвърнах аз с надежда,

че никой друг не може да те замени.

И бяхме с тебе тъй щастливи,

с попътен вятър плавахме напред

и корабът не спираше със нашите надежди,

дори когато се озоваваше във лед.

Но ето, че вятърът утихна

и корабът едва едва върви,

и нашите надежди се стопиха в бездна,

и любовта изгуби се, уви.

Дали ще има огън във сърцето

за нашите надежди и мечти,

дали отново вятърът в морето

ще духа силно и кораб ще върви...