1 sept 2023, 15:05

Сеячът на Надежди

  Poesía
774 4 1

СЕЯЧЪТ НА НАДЕЖДИ

 

… уморих се да сея надежди,

а да жъна все вятър и дъжд.

Като мисля за дните си прежни,

нито злато натрупах, ни ръж.

 

Цял живот все на кривата нива

тътря своите празни мечти.

А животът от мен си отива! –

и към Нищото бясно лети.

 

Синовете нахраних ли с рими?

И щастливи ли бяха те с мен?

Из пространствата необозрими

накъся ми без тях моят ден.

 

И водица от извора пих ли?

Но горчилките свои изпих.

И пред Бога платих всички лихви! –

цял живот да се вихря на стих.

 

Хълтам в есени, все по-печални.

Кой бях аз във световната кал?

Просто – още един ненормалник,

спрял за миг – и след миг отлетял.

 

1 септемврий 2023 г.

гр. Варна, 14, 00 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И водица от извора пих ли?
    Но горчилките свои изпих.

    Прекрасен си, Комосе поетичен!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...