1 sept 2023, 15:05

Сеячът на Надежди

  Poesía
773 4 1

СЕЯЧЪТ НА НАДЕЖДИ

 

… уморих се да сея надежди,

а да жъна все вятър и дъжд.

Като мисля за дните си прежни,

нито злато натрупах, ни ръж.

 

Цял живот все на кривата нива

тътря своите празни мечти.

А животът от мен си отива! –

и към Нищото бясно лети.

 

Синовете нахраних ли с рими?

И щастливи ли бяха те с мен?

Из пространствата необозрими

накъся ми без тях моят ден.

 

И водица от извора пих ли?

Но горчилките свои изпих.

И пред Бога платих всички лихви! –

цял живот да се вихря на стих.

 

Хълтам в есени, все по-печални.

Кой бях аз във световната кал?

Просто – още един ненормалник,

спрял за миг – и след миг отлетял.

 

1 септемврий 2023 г.

гр. Варна, 14, 00 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И водица от извора пих ли?
    Но горчилките свои изпих.

    Прекрасен си, Комосе поетичен!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...