Отива си пролет. Денят е смутен.
И босо момиче тъгува във мен.
Тук всички картини на този велик
майстор-художник напомнят за вик.
Сребърна нишка днес пише писма.
По тъжна пътека аз крача сама .
И няма почивка. Към зимния ден
въздишка внезапна пътува със мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.