Dec 7, 2013, 7:33 PM

Сезон 

  Poetry » Love
499 0 0

 

Отива си пролет. Денят е смутен.

И босо момиче тъгува във мен.

Тук всички картини на този велик

майстор-художник напомнят за вик.


Сребърна нишка днес  пише писма.

По тъжна пътека аз крача сама .

И няма почивка. Към зимния ден

въздишка внезапна пътува със мен.

© Дияна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??