3 feb 2008, 10:03

Сезон като песен

1.2K 0 3
 

Сред сиви мъгли и пушещи

комини се извива приближаващ

тропот от близки долини.

Виелица страшна приближава

и тънките клонки на дърветата, ранява.

Цялото селце се е сковало,

от тишина и студ - замряло.

Черни облаци витаят,

а душите ни - като че ли плахо си играят.

 

На сутринта вижда се - зима дошла е,

а бели пеперудки из въздуха летят

и падат - изморени от своя път.

Пуснати са от небето да летят

и земята с наслада да красят.

 

И искрят детските лица - о, колко много

радост са събрали техните сърца!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесвам стихове със смяна на настроението!
    Поздравления, Мария!
  • Поздравления, за нарисуваната картина!!Хубаво е!!
  • Красива е зимната ти картина!Харесва ми финала!... И искрят детските лица - о, колко много

    радост са събрали техните сърца!
    Поздравления!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...