Сред сиви мъгли и пушещи
комини се извива приближаващ
тропот от близки долини.
Виелица страшна приближава
и тънките клонки на дърветата, ранява.
Цялото селце се е сковало,
от тишина и студ - замряло.
Черни облаци витаят,
а душите ни - като че ли плахо си играят.
На сутринта вижда се - зима дошла е,
а бели пеперудки из въздуха летят
и падат - изморени от своя път.
Пуснати са от небето да летят
и земята с наслада да красят.
И искрят детските лица - о, колко много
радост са събрали техните сърца!
© Далия Всички права запазени
Поздравления, Мария!