veil (Далия)
15 27
3.02.2008 г., 10:03 ч.

Сезон като песен  

  Поезия » Пейзажна
880 0 3
 

Сред сиви мъгли и пушещи

комини се извива приближаващ

тропот от близки долини.

Виелица страшна приближава

и тънките клонки на дърветата, ранява.

Цялото селце се е сковало,

от тишина и студ - замряло.

Черни облаци витаят,

а душите ни - като че ли плахо си играят.

 

На сутринта вижда се - зима дошла е,

а бели пеперудки из въздуха летят

и падат - изморени от своя път.

Пуснати са от небето да летят

и земята с наслада да красят.

 

И искрят детските лица - о, колко много

радост са събрали техните сърца!

© Далия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесвам стихове със смяна на настроението!
    Поздравления, Мария!
  • Поздравления, за нарисуваната картина!!Хубаво е!!
  • Красива е зимната ти картина!Харесва ми финала!... И искрят детските лица - о, колко много

    радост са събрали техните сърца!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??