3 февр. 2008 г., 10:03

Сезон като песен

1.2K 0 3
 

Сред сиви мъгли и пушещи

комини се извива приближаващ

тропот от близки долини.

Виелица страшна приближава

и тънките клонки на дърветата, ранява.

Цялото селце се е сковало,

от тишина и студ - замряло.

Черни облаци витаят,

а душите ни - като че ли плахо си играят.

 

На сутринта вижда се - зима дошла е,

а бели пеперудки из въздуха летят

и падат - изморени от своя път.

Пуснати са от небето да летят

и земята с наслада да красят.

 

И искрят детските лица - о, колко много

радост са събрали техните сърца!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Далия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесвам стихове със смяна на настроението!
    Поздравления, Мария!
  • Поздравления, за нарисуваната картина!!Хубаво е!!
  • Красива е зимната ти картина!Харесва ми финала!... И искрят детските лица - о, колко много

    радост са събрали техните сърца!
    Поздравления!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...