3 февр. 2008 г., 10:03

Сезон като песен

1.2K 0 3
 

Сред сиви мъгли и пушещи

комини се извива приближаващ

тропот от близки долини.

Виелица страшна приближава

и тънките клонки на дърветата, ранява.

Цялото селце се е сковало,

от тишина и студ - замряло.

Черни облаци витаят,

а душите ни - като че ли плахо си играят.

 

На сутринта вижда се - зима дошла е,

а бели пеперудки из въздуха летят

и падат - изморени от своя път.

Пуснати са от небето да летят

и земята с наслада да красят.

 

И искрят детските лица - о, колко много

радост са събрали техните сърца!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Далия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесвам стихове със смяна на настроението!
    Поздравления, Мария!
  • Поздравления, за нарисуваната картина!!Хубаво е!!
  • Красива е зимната ти картина!Харесва ми финала!... И искрят детските лица - о, колко много

    радост са събрали техните сърца!
    Поздравления!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...