23 abr 2009, 16:23

Сезон зима - лято

  Poesía » Otra
1K 0 6

Рисувам вълшебни снежинки

на прозорец, потънал в сняг.

Сънувам слънце, море, песъчинки

по златния ахтополски бряг.

Ботуши обувам, шапка, ръкавици,

клони натежали танцуват над мен.

А някъде далече белите птици

посрещат щастливи новия ден.

Не искам огън, не искам камина,

искам слънце над мен да блести.

Искам боса по плажа да тичам

и вятър да играе с моите коси.

Чакаш ме още на брега, нали?

Там ли си, любима моя морска страст?

Ще ме посрещнеш ли, както и преди,

когато в Ахтопол бяхме само ти и аз?

Но снегът пред блока ми се сипе...

Всичко побелява... и моите коси...

Ела! И този път спаси ме

от зимната картина в моите очи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Събева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички! Лъчо, много се радвам че харесваш писанията ми
  • Страшно мелодично, очевидно лятото ти се нрави повече от зимата зимата наистина е ужасна в големия град, в планината обаче може да бъде уникално красива, когато 30 см. сняг покрият всичко, сякаш цялата мръсотия изчезва някъде, бяло и невинно
  • "Всичко побелява... и моите коси..."
    ... Не бели, а златни!
  • Много ми харесва!Супер финал, пиле!Прегръщам те!
  • Морето е и моя голяма страст. Стихът интересно простивопоставя зимата и лятото в двоен план. Хареса ми. Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...