23 апр. 2009 г., 16:23

Сезон зима - лято

1K 0 6

Рисувам вълшебни снежинки

на прозорец, потънал в сняг.

Сънувам слънце, море, песъчинки

по златния ахтополски бряг.

Ботуши обувам, шапка, ръкавици,

клони натежали танцуват над мен.

А някъде далече белите птици

посрещат щастливи новия ден.

Не искам огън, не искам камина,

искам слънце над мен да блести.

Искам боса по плажа да тичам

и вятър да играе с моите коси.

Чакаш ме още на брега, нали?

Там ли си, любима моя морска страст?

Ще ме посрещнеш ли, както и преди,

когато в Ахтопол бяхме само ти и аз?

Но снегът пред блока ми се сипе...

Всичко побелява... и моите коси...

Ела! И този път спаси ме

от зимната картина в моите очи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Събева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички! Лъчо, много се радвам че харесваш писанията ми
  • Страшно мелодично, очевидно лятото ти се нрави повече от зимата зимата наистина е ужасна в големия град, в планината обаче може да бъде уникално красива, когато 30 см. сняг покрият всичко, сякаш цялата мръсотия изчезва някъде, бяло и невинно
  • "Всичко побелява... и моите коси..."
    ... Не бели, а златни!
  • Много ми харесва!Супер финал, пиле!Прегръщам те!
  • Морето е и моя голяма страст. Стихът интересно простивопоставя зимата и лятото в двоен план. Хареса ми. Поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...