23.04.2009 г., 16:23

Сезон зима - лято

1.1K 0 6

Рисувам вълшебни снежинки

на прозорец, потънал в сняг.

Сънувам слънце, море, песъчинки

по златния ахтополски бряг.

Ботуши обувам, шапка, ръкавици,

клони натежали танцуват над мен.

А някъде далече белите птици

посрещат щастливи новия ден.

Не искам огън, не искам камина,

искам слънце над мен да блести.

Искам боса по плажа да тичам

и вятър да играе с моите коси.

Чакаш ме още на брега, нали?

Там ли си, любима моя морска страст?

Ще ме посрещнеш ли, както и преди,

когато в Ахтопол бяхме само ти и аз?

Но снегът пред блока ми се сипе...

Всичко побелява... и моите коси...

Ела! И този път спаси ме

от зимната картина в моите очи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички! Лъчо, много се радвам че харесваш писанията ми
  • Страшно мелодично, очевидно лятото ти се нрави повече от зимата зимата наистина е ужасна в големия град, в планината обаче може да бъде уникално красива, когато 30 см. сняг покрият всичко, сякаш цялата мръсотия изчезва някъде, бяло и невинно
  • "Всичко побелява... и моите коси..."
    ... Не бели, а златни!
  • Много ми харесва!Супер финал, пиле!Прегръщам те!
  • Морето е и моя голяма страст. Стихът интересно простивопоставя зимата и лятото в двоен план. Хареса ми. Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...