Рисувам вълшебни снежинки
на прозорец, потънал в сняг.
Сънувам слънце, море, песъчинки
по златния ахтополски бряг.
Ботуши обувам, шапка, ръкавици,
клони натежали танцуват над мен.
А някъде далече белите птици
посрещат щастливи новия ден.
Не искам огън, не искам камина,
искам слънце над мен да блести.
Искам боса по плажа да тичам
и вятър да играе с моите коси.
Чакаш ме още на брега, нали?
Там ли си, любима моя морска страст?
Ще ме посрещнеш ли, както и преди,
когато в Ахтопол бяхме само ти и аз?
Но снегът пред блока ми се сипе...
Всичко побелява... и моите коси...
Ела! И този път спаси ме
от зимната картина в моите очи.
© Зорница Събева Всички права запазени