10 ago 2012, 11:43

Сезонен каприз 

  Poesía » De amor
501 0 2

За деня ми изгрев си ти,

копнея да останем сами.

Пролетта в тебе цъфти,

излят смарагд в две очи.

 

Слънцето сърдито завижда,

няма по-лъчезарна усмивка.

Лятото с тебе се киска,

озаряваш сезонната снимка.

 

Целувката издава каприз,

думите ти са сутрешен бриз.

Нежна като полета чист

на отронен есенен лист.

 

Малахит за моята богиня,

пленен в поглед на сирена.

Прося от теб къс милостиня,

зимата застла бяла коприна.

 

Годината каза ни сбогом,

кокичетата - отново здравей.

Дали ще бъдем заедно утре,

да попиташ просто не смей!

© Иван Ценов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??