Сезонен каприз

10 авг. 2012 г., 11:43

Поэзия » Любовная

554 0 2

За деня ми изгрев си ти,

копнея да останем сами.

Пролетта в тебе цъфти,

излят смарагд в две очи.

Слънцето сърдито завижда,

няма по-лъчезарна усмивка.

Лятото с тебе се киска,

озаряваш сезонната снимка.

Целувката издава каприз,

думите ти са сутрешен бриз.

Нежна като полета чист

на отронен есенен лист.

Малахит за моята богиня,

пленен в поглед на сирена.

Прося от теб къс милостиня,

зимата застла бяла коприна.

Годината каза ни сбогом,

кокичетата - отново здравей.

Дали ще бъдем заедно утре,

да попиташ просто не смей!