Сезонен каприз
800
0
2
За деня ми изгрев си ти,
копнея да останем сами.
Пролетта в тебе цъфти,
излят смарагд в две очи.
Слънцето сърдито завижда,
няма по-лъчезарна усмивка.
Лятото с тебе се киска,
озаряваш сезонната снимка.
Целувката издава каприз,
думите ти са сутрешен бриз.
Нежна като полета чист
на отронен есенен лист.
Малахит за моята богиня,
пленен в поглед на сирена.
Прося от теб къс милостиня,
зимата застла бяла коприна.
Годината каза ни сбогом,
кокичетата - отново здравей.
Дали ще бъдем заедно утре,
да попиташ просто не смей!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Ценов Все права защищены
Благодаря за поправката.
