23 mar 2017, 12:14

Сезони

  Poesía » Otra
411 0 3

Напето с тиха вяра,
лястовица окрилена лети.
И допринася щастието край прага,
когато връщаш се ти.

Пролетта шепне
хубави слова.
Озаряват дългият път
който извървя.

Красотите поглъща това лято,
с песните си озарява...
...И в нощите напети
брегът заспива,
когато огън затихва.

Идва есен с птица окрилена,
пее песен с вяра надарена.
И пожълтелите листа на любовта,
запяват с мен в младостта.

Зима краси света,
с бяла покривка прегръща любовта.
Бягат кончета игриви,
мятат заскрежени гриви...

Две души прегръщат се със слова,
техният бриз поглъща нощта.
Вино на страстта
пали въглен и душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...