Сезони
Напето с тиха вяра,
лястовица окрилена лети.
И допринася щастието край прага,
когато връщаш се ти.
Пролетта шепне
хубави слова.
Озаряват дългият път
който извървя.
Красотите поглъща това лято,
с песните си озарява...
...И в нощите напети
брегът заспива,
когато огън затихва.
Идва есен с птица окрилена,
пее песен с вяра надарена.
И пожълтелите листа на любовта,
запяват с мен в младостта.
Зима краси света,
с бяла покривка прегръща любовта.
Бягат кончета игриви,
мятат заскрежени гриви...
Две души прегръщат се със слова,
техният бриз поглъща нощта.
Вино на страстта
пали въглен и душа.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
