29 oct 2012, 12:21

Сезони 

  Poesía » Del paisaje
1512 0 19
Посях надежди, а пожънах страх,
че вече няма кой да ме обича,
и кротката вина, че оцелях
без дом, поне донякъде приличен
и без небе, в което да летя,
разперила кенарени ръкави.
Надеждици посях във пролетта,
но тя... отмина. Просто ме забрави!
Довтаса есен, вирнала куйрук,
беляза ми косите с бели нишки,
а аз самотно стисках във юмрук
две мидички и стара детска книжка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??