Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
29.10.2012 г., 12:21 ч.

Сезони 

  Поезия » Пейзажна
1259 0 19

Посях надежди, а пожънах страх,

че вече няма кой да ме обича,

и кротката вина, че оцелях

без дом, поне донякъде приличен

 

и без небе, в което да летя,

разперила кенарени ръкави.

Надеждици посях във пролетта,

но тя... отмина. Просто ме забрави!

 

Довтаса есен, вирнала куйрук,

беляза ми косите с бели нишки,

а аз самотно стисках във юмрук

две мидички и стара детска книжка.

 

Полях едно пресъхнало море

с вода, която никой не напива

и вече не държа при мен да спре

любов, която утре си отива.

 

Пропуснала съм лятото. Съдба!

Но тази есен беше твърдоглава

и още нося в чанта на гърба

две миди и кенарени ръкави.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??