Китна пролет когато закичи,
с крехък цвят дървеса и поля,
срамежливото бяло кокиче
над снега извисява снага.
Възроден пак, животът се връща,
с топъл дъх на въздишащ комин
и от прага на родната къща
с дивна обич те всеки обгръща,
съзерцава те мило и знай,
колко хубав си, мой роден край.
Жарко слънце когато изгрее,
в твойто ярко лазурно небе,
южен бриз върховете люлее,
волно пее в полето дете.
По нивя и градини съзрява
плод обилен и щедра пръстта,
с тежки дарове пак ни дарява
и ухае на хляб и земя.
С взор отруден се всеки завръща
и приседнал пред родната къща,
с умиление гледа и знай,
как прекрасен си, мой роден край.
Златна есен когато покрие,
с пъстра шума твойта земя,
тънка нишка в небето чернее,
в пътя южен пак пърхат ята.
Топъл губер намята гората,
вятър тихо в листата шепти
и одета в сияйна позлата,
есента с чудни краски блести.
А от двора на родната къща
с нежна обич те всеки обгръща
и дълбоко в сърцето си знай,
как красив си, мой мил роден край.
Чудна зимата после пристига,
с нежен мъх в белоснежна тъма
и гальовно земята завива,
спят на топло в пръстта семена.
И е призрачна някак гората,
стъклен прах в дървесата струи,
пак ехти песента на шейната,
коледар с чан в сумрака звъни.
И под стряхата в родната къща,
всеки в спомени свои се връща,
коленичи пред тебе и знай,
ти най-хубав си, мой роден край.
© Илонка Денчева Todos los derechos reservados