5 feb 2006, 15:23

Сезони

  Poesía
1.2K 0 1

Като пролет си –

разцъфват

в мен

чувствата красиви.

Светло и

красиво е...

Птици

пеят

щастливи.

Като лято си –

изгаряш ме

с поглед

лъчист.

В небесата

летя

от възторг.

Просторът

е ведър и

чист.

Като есен си –

съня ми

обагряш

във злато.

В сърцето ми

зреят,

наливат се

тонове от

чувства

светли - 

изобилно,

богато.

Като зима си –

бяла и тиха,

и кротка

със мен.

Обичам те!

Обожавам те!

На твоята

магия аз

съм

в плен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Присъединявам се към Мария.(6) Много нежност и чистота излъчват тези стихове!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...