Feb 5, 2006, 3:23 PM

Сезони

  Poetry
1.2K 0 1

Като пролет си –

разцъфват

в мен

чувствата красиви.

Светло и

красиво е...

Птици

пеят

щастливи.

Като лято си –

изгаряш ме

с поглед

лъчист.

В небесата

летя

от възторг.

Просторът

е ведър и

чист.

Като есен си –

съня ми

обагряш

във злато.

В сърцето ми

зреят,

наливат се

тонове от

чувства

светли - 

изобилно,

богато.

Като зима си –

бяла и тиха,

и кротка

със мен.

Обичам те!

Обожавам те!

На твоята

магия аз

съм

в плен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Присъединявам се към Мария.(6) Много нежност и чистота излъчват тези стихове!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...