5 февр. 2006 г., 15:23

Сезони

1.2K 0 1

Като пролет си –

разцъфват

в мен

чувствата красиви.

Светло и

красиво е...

Птици

пеят

щастливи.

Като лято си –

изгаряш ме

с поглед

лъчист.

В небесата

летя

от възторг.

Просторът

е ведър и

чист.

Като есен си –

съня ми

обагряш

във злато.

В сърцето ми

зреят,

наливат се

тонове от

чувства

светли - 

изобилно,

богато.

Като зима си –

бяла и тиха,

и кротка

със мен.

Обичам те!

Обожавам те!

На твоята

магия аз

съм

в плен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Присъединявам се към Мария.(6) Много нежност и чистота излъчват тези стихове!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...