5.02.2006 г., 15:23

Сезони

1.2K 0 1

Като пролет си –

разцъфват

в мен

чувствата красиви.

Светло и

красиво е...

Птици

пеят

щастливи.

Като лято си –

изгаряш ме

с поглед

лъчист.

В небесата

летя

от възторг.

Просторът

е ведър и

чист.

Като есен си –

съня ми

обагряш

във злато.

В сърцето ми

зреят,

наливат се

тонове от

чувства

светли - 

изобилно,

богато.

Като зима си –

бяла и тиха,

и кротка

със мен.

Обичам те!

Обожавам те!

На твоята

магия аз

съм

в плен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Присъединявам се към Мария.(6) Много нежност и чистота излъчват тези стихове!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...