29 mar 2009, 9:23

Сезони

  Poesía
876 0 7

Приклекна зимата по пладне

и пазви вкиснати раздруса.

Следобедът се свъси и нахално

опипа бялата ú фуста.

 

Дочу се кикот женски зад мъглата

и мъжки шепот го догони.

Задъхани се хвърлиха нататък

в прегръдката на смръзналите клони.

 

Вятърът ли бе препуснал

по улиците необязден,

но страстни снегове се втурнаха

за тайната любов да ни разказват.

 

Провлачиха небесни дири

и дълго със паважа спориха,

че виж, дъртаците ги бивало

и даже малко прекалили...

 

Когато клюката отмина,

на топло всеки се затвори.

Единствен дядо спомена, че зимата

заченала със нова пролет...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...