29 mar 2009, 9:23

Сезони

  Poesía
872 0 7

Приклекна зимата по пладне

и пазви вкиснати раздруса.

Следобедът се свъси и нахално

опипа бялата ú фуста.

 

Дочу се кикот женски зад мъглата

и мъжки шепот го догони.

Задъхани се хвърлиха нататък

в прегръдката на смръзналите клони.

 

Вятърът ли бе препуснал

по улиците необязден,

но страстни снегове се втурнаха

за тайната любов да ни разказват.

 

Провлачиха небесни дири

и дълго със паважа спориха,

че виж, дъртаците ги бивало

и даже малко прекалили...

 

Когато клюката отмина,

на топло всеки се затвори.

Единствен дядо спомена, че зимата

заченала със нова пролет...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...