29 мар. 2009 г., 09:23

Сезони 

  Поэзия
642 0 7

Приклекна зимата по пладне

и пазви вкиснати раздруса.

Следобедът се свъси и нахално

опипа бялата ú фуста.

 

Дочу се кикот женски зад мъглата

и мъжки шепот го догони.

Задъхани се хвърлиха нататък

в прегръдката на смръзналите клони.

 

Вятърът ли бе препуснал

по улиците необязден,

но страстни снегове се втурнаха

за тайната любов да ни разказват.

 

Провлачиха небесни дири

и дълго със паважа спориха,

че виж, дъртаците ги бивало

и даже малко прекалили...

 

Когато клюката отмина,

на топло всеки се затвори.

Единствен дядо спомена, че зимата

заченала със нова пролет...

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??