29.03.2009 г., 9:23

Сезони

871 0 7

Приклекна зимата по пладне

и пазви вкиснати раздруса.

Следобедът се свъси и нахално

опипа бялата ú фуста.

 

Дочу се кикот женски зад мъглата

и мъжки шепот го догони.

Задъхани се хвърлиха нататък

в прегръдката на смръзналите клони.

 

Вятърът ли бе препуснал

по улиците необязден,

но страстни снегове се втурнаха

за тайната любов да ни разказват.

 

Провлачиха небесни дири

и дълго със паважа спориха,

че виж, дъртаците ги бивало

и даже малко прекалили...

 

Когато клюката отмина,

на топло всеки се затвори.

Единствен дядо спомена, че зимата

заченала със нова пролет...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...