Приклекна зимата по пладне
и пазви вкиснати раздруса.
Следобедът се свъси и нахално
опипа бялата ú фуста.
Дочу се кикот женски зад мъглата
и мъжки шепот го догони.
Задъхани се хвърлиха нататък
в прегръдката на смръзналите клони.
Вятърът ли бе препуснал
по улиците необязден,
но страстни снегове се втурнаха
за тайната любов да ни разказват.
Провлачиха небесни дири
и дълго със паважа спориха,
че виж, дъртаците ги бивало
и даже малко прекалили...
Когато клюката отмина,
на топло всеки се затвори.
Единствен дядо спомена, че зимата
заченала със нова пролет...
© Валентина Йотова Всички права запазени
Ти си страхотна!