Сезони
И с поглед ме разтапяш...
както сняг
разплаква се, че идва край на зимата.
Разтапяш ме, извайвам се и пак
потъвам жадна във очите, сините...
Разцъфвам с устните ти,
пролетта
развихря се по цялото ми тяло.
Когато ме целуваш, сякаш тя
сезон единствен е, във време спряло.
Ръцете ти събличат ме,
нетърпеливо,
излишни дрехи в лято подранило.
Сънувам... сякаш в сън на живо
от тялото ти в мен прелива сила.
Обагрят ме в златистите си краски
напевните ти думи. Като в песен
мелодия изтича с твойте ласки.
Последен танц. Навън е есен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Попова Todos los derechos reservados
